Или на родния език-мразя всичко свързано с теб,но защо те обичам.Е,това е коренчето на постингът ми.. Ще започна отдалече.Става дума за една дълга,отначало безкрайна,чиста любов.Времето,в което бяхме заедно летеше,летеше като прица във синьото небе..хубавите спомени се трупаха,красивите моменти се запечатваха като с лепило в сърцата ни..летните дни ни носеха щастие и радост..Но щом дойде есента,дойде и ада! Никой не предполагаше какво следва..никой не знаеше! И започнаха да се трупат дните на проблеми,баирите и планините от трудности,през които преминавахме..Идваше и края...с всеки изминал ден се приближавахме до тунела без изход все повече и повече. Наранявахме се,прощавахме си,радвахме се,плачехме..И една вечер всичко рухна.. Стана ясно,че ежедневието и еднообразието изтриваше все повече и повече любовта от сърцата ни,тръпката си отиваше и на нейно място идваше омразата..Но възможно ли е това?Или са причини,просто с цел свобода? Дойде и краят..влязох в безкрайният,тъмен тунел на самота... Но моите мисли съвсем не свършиха до тук. Най-странното нещо е,че го преживявам този път доста по-лесно от преди..странно е,че не усещам липсата му и че едва ли ще я усетя..осъзнавам плюсовете от това,че съм сама,а с минусите се примирявам.. Възможно ли е,или само залъгвам себе си?

Понякога можем да се справим само, когато сме сами, защото този, който сме избрали да върви до нас виждаме, че изостава някак. Но ако намериш човек, който никога няма да изостава и винаги ще разбира какво ти е без да се налага да обясняваш - няма да си помислиш за свободата като самота. Защото самотата всъщност, от където и да я погледнем, си е нещо гадно и трудно, то не че свободата не е - тя със своите отговорност и задължения да я пазиш.
Понякога имаме нужда да сме вълци единаци и ни е кеф, защото си доказваме, че можем сами. Но друг път е странно и страшно да си сам и много ти се иска да срещнеш някой друг вълк, ако не за друго, поне да ти бъде враг.
"осъзнавам плюсовете от това, че съм сама, а с минусите се примирявам" - страхотна мисъл.