Какво се случва,когато осъзнаеш,че не можеш да получиш това,от което се нуждаеш? Какво се случва с мечтите и целите ти? Те падат надолу..точно както простреляната птица пада надолу към земята,защото някой е съкратил живота й и тя не може да продължи дори и да иска..Какво правим ние,простосмъртните,когато осъзнаем,че сме изгубили макар и само едно от най-важните неща в живота ни? Способни ли сме да го върнем? Отговорът е простичък,но страшен..НЕ!И какво следва?Празнотата,ИЗПЪЛНЕНА със свръх доза болка и тъга..Но факт е,че сме хора и че колкото и да сме слаби намираме сили да продължим.Живеем със спомена и тъгата по миналото и търсим заместители на изгубеното..Но съществуват ли наистина те?

не!

Заместители на изгубеното - да има ги. Но понякога не успяваме да ги открием, което е малко тъжно, но не и толкова страшно като убитата птица. Защото когато умира птица, умира един копнеж по вечното и един полет над мига, наречен Реалност. Но всъщност, когато осъзнаеш, че не се случва, онова което искаш не става нищо особено. Просто преставаш да искаш непостижимото и много бързо започваш да искаш други нещица.

Права си amrita,но тук зависи колко искаш едно нещо.. ако то е целта ти..една от най-големите..осъзнаваш,че не е "нищо особено" а е нещо наистина значително.. =) зависи колко се задълбочаваш в себе си =)

съм от мисълта, че личната цел не е "нищо особено". Просто, когато осъзнаеш, че няма да получиш онова, от което се нуждаеш не се случва нищо особено - небето не пада, планините не стават равнини, слънцето продължава да свети и т.н. Светът не се променя заради непостигнатите цели и изпуснатите възможности, само дето привидното му безразличие боли малко по-силно. Пожелавам ти никога да не изпадаш в депресия и апатия, заради пропуснатото, а винаги да намираш сили да потърсиш някоя красива пътека встрани от пътя. Кой знае, може да те отведе ако не там, където искаш, то поне близичко.

ще имаш още много, нови вълнуващи те цели; ще забравиш тъгата по старите; ще се усмихваш и ще поглеждаш с умиление на страховете си от миналото

не може да ограничаваме света само в това, което сме загубили и затова го усещаме изключително силно; света е толкова необятен откъм чуства, усещания, страсти, мечти, желания, цели, радост - не можем да го изчерпваме само с няколко поражения, та дори и да са нещо много значещо за нас днес

ставаме, отърсваме се, напред, нагоре и повече - няма място за съжаление

поздравления за много точния стил, ralsska :)